| Начало |
  • Физико-химични свойства на водата
Столетия наред хората не знаели какво представлява водата и как се е появила тя на планетата. До ХІХ век хората дори не знаели, че водата е химическо съединение. Смятали я за обикновен химичен елемент. През следващите сто години всички и навсякъде смятали, че водата е съединение, съществуващо в единствено възможната формула – Н2О. През 1932 г. сензация обиколила света – освен обикновената вода в природата съществува и така наречената тежка вода. Днес вече е известно, че могат да съществуват 135 изотопни разновидности на водата. Цялото многообразие на свойствата на водата и необикновеното в тяхната проява се определя в крайна сметка от физическата природа на тези атоми, от начина на тяхното свързване в молекула и на групи молекули. Влизайки постоянно в контакт с различни вещества, водата на практика винаги представлява разтвор с различен, често много сложен състав. Тя се проявява като универсален разтворител. На нейното разтварящо действие в една или друга степен са подложени както твърдите вещества, така и течностите и газовете. Смятат водата за най-трудното вещество, изучавано от физиците и химиците. Химическият състав на водите може да бъде еднакъв, но въздействието им върху организма да е различно, защото всяка вода се формира в конкретни условия. Водата, на пръв поглед, е просто химическо съединение на водород и кислород, но именно тя е универсален разтворител за голям брой вещества, затова в природата няма чиста вода. Особено ярко свойствата на разтворител се проявяват в морската вода – в нея са разтворени почти всички вещества. Около седемдесет елемента от Периодичната таблица на Менделеев се съдържат в нея в забележими количества. Дори редките и радиоактивните елементи се съдържат във водите на моретата и океаните. В най-голямо количество се съдържат хлор, натрий, магнезий, сяра, калций, калий, бром, въглерод, стронций, бор. Златото, разтворено във водите на океана, се изчислява на количества по 3 кг на глава от населението на Земята. По съдържание на разтворените в нея вещества водата се дели на 3 класа – сладка, солена и смесена (солено-кисела).В природата няма съвършено чиста вода. Най-чиста е дъждовната вода, но тя също съдържа незначителен брой примеси, които натрупва от въздуха. Наличието на различни вещества във водата е доказателство за високите й способности като разтворител. Това е основно свойство на водата. Ролята на водата в живота на нашата планета е удивителна и колкото и да е странно, още не е разгадана докрай. Океаните, покриващи Земята, представляват един огромен своеобразен термостат, който не позволява през лятото Земята да прегрява, а през зимата изпраща топлина към континентите. Водната повърхност на планетата поглъща излишъците от въглероден двуокис в атмосферата, иначе Земята би прегряла поради „парников ефект”. Интересно и също така много важно е, че за разлика от другите вещества, водата при замръзване не се свива, а се разширява. Молекулите в леда са разположени по такъв начин, че между тях възникват големи свободни пространства, затова ледът е порест, тоест по-лек е от течната вода, и затова не потъва в нея. При изследвания на молекулярната структура на водата базата данни, получени чрез анализ на спектрите на поглъщане, се вижда, че трите атома в молекулата на водата образуват равнобедрен триъгълник с двата атома на водорода в основата и кислорода на върха. Валентният ъгъл НОН е равен на 104,310. Атомите на водорода са така дълбоко „внедрени” в атома на кислорода, че молекулата изглежда почти сферична. Температурата на замръзване и размръзване е 0 градуса по Целзий, а точката на кипене е 1000С. Дебел слой вода има синкав цвят, което се обяснява не само с нейните физически свойства, но и с присъствието на определен брой частици на примеси. Водата от планинските реки има леко зелен цвят поради съдържащите се в нея определено количество частици от калциев карбонат. Свиваемостта на водата е много малка. Плътността на водата е максимална при 4 градуса по Целзий. Това се обяснява със свойствата на водородните връзки в нейните молекули. Ако оставим вода в отворен съд, тя постепенно ще се изпари – всичките молекули постепенно ще преминат във въздуха. Същевременно водата, намираща се в плътно затворен съд, се изпарява само частично, тоест при определен натиск на водните пари между водата и въздуха, намиращ се над нея, се установява равновесие. Натискът на парите в равновесие зависи от температурата и се нарича налягане на наситената пара (или негова еластичност). При обикновено налягане 760 мм живачен стълб, водата кипи при 1000С, а на височина 2900 м над морското равнище атмосферното налягане спада до 525 мм живачен стълб, а точката на кипене се понижава до 90 градуса по Целзий. Водата се изпарява дори от повърхността на снега и леда и именно поради това дори на студ мокрите дрехи изсъхват. С повишаване на температурата плътността на водата бързо се понижава и при 1000С тя е 8 пъти по-ниска, отколкото при 00С . Основните физико-химични свойства на водата влияят върху всички процеси, в които водата участва.
GSM. 0877 713 077 | e-mail: coralkami@abv.bg