| Начало |
  • Твърдост-мекота на водата
Твърдост наричат това свойство на водата, обособено от наличието на разтворими калциеви и магнезиеви соли в нея.Понятието твърдост на водата се свързва с наличието на катийони на калция – Са2+, и в по-малка степен на магнезия – Mg2+. Всъщност всички двувалентни катийони в една или друга степен влияят на твърдостта. Те взаимодействат с анийоните, образувайки съединения (соли на твърдостта), които образуват отлагания, утайки и котлен камък. Едновалентните катийони (например Na+) не притежават такива свойства. Различават се три вида твърдост на водата.
Обща твърдост – определя се от сумарната концентрация на йони на калция и магнезия. Представлява сума от карбонатната (временна) и некарбонатна (постоянна) твърдост.
Карбонатна твърдост – обусловена от наличието на хидрокарбонати и карбонати (при рН под 8.3) на калция и магнезия. Този тип твърдост почти изцяло се отстранява при кипване на водата и затова се нарича временна твърдост. При нагряване на водата хидрокарбонатите се разпадат поради образуването на въглеродна киселина и отделянето на утайки от калциев карбонат и магнезиев хидрооксид.
Некарбонатна твърдост. Обусловена е от наличието на калциеви и магнезиеви соли на силни киселини – солна, азотна и солна, които при кипене не се отстраняват (постоянна твърдост). Йоните на калция (Са2+) и магнезия (Mg2+), а също така и на други алкално-землени метали, определящи твърдостта, присъстват във всички минерални води. В природата техни източници са залежите на варовици, гипс и долмити. Йоните на калция и магнезия се включват във водата в резултат на взаимодействие на разтворения въглероден двуокис с минералите и при други процеси на разтваряне и химическо изветряване на планинските залежи. Източник на такива йони могат да бъдат също микробиологични процеси, протичащи в почвите в района на водосбора, в дънните утайки, а също така отпадните води на различни предприятия.
Обикновено в слабо минерализираните води преобладава (70% - 80%) твърдост, обусловена от йоните на калция (въпреки че в отделни случаи магнезиевата твърдост може да достигне 50-60%). С повишаването на степента на минерализация на водата съдържанието на йони на калция (Са2+) бързо намалява и рядко надхвърля 1 г на литър, докато съдържанието на йони на магнезия (Mg2+) във високо минерализираните води може да достигне няколко грама, а в солените езера – десетки грама на литър вода. Като цяло твърдостта на повърхностните води е значително по-ниска отколкото на подземните води. Твърдостта на повърхностните води значително се влияе от сезоните, като обикновено достига най-висока плътност в края на зимата, и на-малка – в периода на пролетното пълноводие, когато в реките прииждат меки дъждовни води и води от разтопените снегове. Морската и океанската вода имат извънредно висока твърдост (десетки и стотици мг-екв/дм3). От гледна точка на използването на водата за питейни нужди, нейната степен на приемливост може да варира в значителни граници в зависимост от местните условия. Вкусовият праг за йоните на калция (изчислено в мг-еквивалент) се намира в диапазона от 2 до 6 мг-екв/л, в зависимост от съответния анийон, а вкусовият праг за магнезия е по-нисък и от това. В някои случаи за потребителите е приемлива вода с твърдост по-висока от 10 мг-екв/л. Високата твърдост влошава органолетпичните свойства на водата, придавайки й горчив вкус и оказвайки отрицателно въздействие върху органите на храносмилането.
GSM. 0877 713 077 | e-mail: coralkami@abv.bg