| Начало |
  • Екология на водата
Химично замърсяване

Около 60% от повърхността на Земята представляват зони, в които липсва или има остър недостиг на прясна вода. Почти 500 милиона хора страдат от заболявания, предизвикани от недостиг на питейна вода или от вода с лошо качество. Едва 2% от всички водни запаси на земята са годни за питейни нужди.

Какво представлява качествената питейна вода? Добрата вода не трябва да съдържа никакви странични вещества, химикали, бактерии и механични примеси. Водата може да се нарече питейна, когато отговаря на всички приети от държавите стандартни норми и ако е предназначена за пиене и за хранителни нужди.
Днес водата, течаща от водопроводните кранове, е много далеч от необходимото качество. Нитрати, пестициди, хербициди... Торове и техни компоненти, използвани в селското стопанство и частните плодово-зеленчукови градини, промивани от дъждовете попадат във водите на ручеите, реките и езерата, откъдето с лекота достигат до водопроводните мрежи. Тежките метали са извънредно токсични. Потискат голям брой ензими и ферменти – основните изпълнители на биохимичните функции в нашия организъм. Малки количества тежки метали могат да причинят сериозни нарушения във физиологията, особено уязвими са нервната и половата система, много сериозни са рисковете от пренатални заболявания и мутации. Живакът се появява при кондензиране на пари на метала в открити водоеми, в които е попаднал с различни промишлени отпадъци. Парите се появяват по сметища и в комините на заводите за преработка на отпадъци, често оставени без неутрализатори и филтри. Кадмий, олово, калай и цинк щедро бликат от заводските сметища и отходни шахти. Кадмият например се използва в производството на бои, сплави, електрически крушки, детайли за ядрени реактори. Синтетични органични съединения – пластмаси, синтетични влакна, лакове, бои, разтворители, пестициди, средства за импрегниране на дърво и др. не могат да се разпадат по естествен път, включват се в метаболизма на клетката без да могат да бъдат разградени и създават още по-силно токсични вещества.
Голяма част от тези вещества са канцерогенни (предизвикват ракови заболявания), притежават мутагенни и тератогенни свойства – предизвикват мутации и вродени дефекти. Особено опасни са фенолите, полиароматни съединения, халогенираните въглеводороди (ПВХ, ДДТ, диоксин, полихлорбифенили и др.). Нитрати и нитрити – водата, замърсена с тези съединения е особено опасна за деца до 12 години. При децата в тази възрастова група в стомаха не се изработва достатъчно количество киселина, която да предотврати растежа на колонии бактерии, които намаляват количеството на нитратите и преобразуват нитритите в още по-силно токсични вещества. В стомасите на възрастните хора се получават нитрозо-съединения, които могат да причинят сериозни отравяния на организма. При бебетата се получава заболяването метхемоглобинемия („синдром на посинялото бебе”), при която еритроцитите – червените кръвни телца, губят свойството си да пренасят кислород. Заболяването може да бъде смъртоносно. Селскостопанските торове са основен източник на нитрати и нитрити. Трихлоретилен и бензол най-често се срещат в местата, където се изхвърлят промишлени отпадъци, и са едни от най-силните причинители на ракови заболявания. Азбестът и съединения на оловото попадат във водопроводната вода след процесите на пречистване, най-често поради несвоевременна замяна на амортизирани съоръжения. Попадналото в организма олово може да причини сериозни неврологични проблеми особено при децата.Хлорът се използва за обеззаразяване на водата. Той дава не само неприятен дъх и мътност на водата, но предизвиква също така различни алергични реакции. Желязото и манганът предизвикват неприятно ръждивочервено до черно оцветяване на водата, влошават нейния вкус, предизвикват зараждане на желязо-бактерии, образуване на налепи по водопроводите и сериозно замърсяване. Честата употреба на вода с железни примеси предизвиква заболявания на кръвта, инфаркти, заболявания на черния дроб и сериозно влошаване на детеродните функции на организма.

Биогенно замърсяване

Един от поразителните факти, известни от учебника по биология за основните училища, е, че водата в организма на човека, трябва да се обновява на всеки 5 – 10 дни! Затова колкото по-качествена е питейната вода, толкова по-здрав е нашият организъм. Ако в питейната вода попаднат причинители на инфекциозни заболявания (холера, коремен тиф, дизентерия и др.), тя става техен преносител. Причинителите на стомашно-чревни разстройства запазват своята жизнеспособност дни наред. Така например пръчицата на коремния тиф може да живее в речна вода повече от 180 дни. Бактериите се размножават вътре в битовите пречистващи филтри още по време на тяхната експлоатация. Така те с лекота могат да попаднат във филтрираната вода, особено ако филтрите не се подменят навреме. Във водата обикновено се срещат три групи микроорганизми, предизвикващи заболявания – бактерии, вируси и първаци. Спектърът заболявания, предизвиквани от тях, е извънредно широк – от кожни обриви, до смъртоносни инфекции, които дори в наше време могат да придобият епидемичен характер. Анализите на водата за наличието на болестотворни микроорганизми са скъпоструваща и трудоемка задача. Днес има много различни специализирани тестове за целта. С тяхна помощ се откриват бактерии, чието присъствие във водата е съпроводено от наличието и на много други болестотворни микроорганизми. Ако тази група отсъства или нейната популация е ограничена в изследваната вода, вероятността да бъдат открити патогенни биологични агенти е малка. Става въпрос например за чревната пръчица. Представителите на чревната пръчица не са патогенни в естествени условия – те присъстват в чревния тракт на топлокръвните животни. Наличието им във водата е признак за интензивно замърсяване на водата с отходни води и за слаба ефективност на мерките за дезинфекция. В отпадъчните води се намират паразити от различни биологични класове, включително и хелминти. Н.А. Романенко и Н.И. Хижняк посочват, че в отпадъчните води могат да бъдат открити яйца на 15 различни вида хелминти. Количеството им може да бъде от 1 до 500 яйца на литър течност в зависимост от разпространението на такива заболявания сред населението. Постепенно яйцата се спускат към дъното на утайниците и се складират в утайките, откъдето отново могат да попаднат във водата. По данни на изследователи в 1 литър отпадъчни води в големите градове има до 5-6000 яйца на хелминти, въпреки че при добре проведени санитарно-хигиенни мероприятия техният брой може да бъде значително намален. Така например по данни на същите автори през 1948-49 година в отпадъчните води на Берлин в 1 литър течност били открити по 35 яйца на аскарида , през 1952-53 г. били по 15 броя, а в следващите години - по не повече от 10. Дори след преминаване през камерите за гниене, яйцата на аскаридата продължавали да присъстват в 38% от пробите, а на широката тения – в 99%.
GSM. 0877 713 077 | e-mail: coralkami@abv.bg