| Начало |
  • Информационна памет на водата
Водата притежава уникално свойство – информационна памет. Тя помни всичко! Всеки организъм има своя собствена честота на излъчване. Всеки вирус или бактерия също имат своя честота. Всички видове излъчвания се „записват” в молекулите на водата. Излъчванията притежават свойството при среща (наслагване) на два вида лъчи – излъчване на дадена болест и същото излъчване, записано в молекулите на вода от един и същ източник, двата вида лъчи взаимно да се поглъщат (унищожават).Отровената вода „помни” всички отрови и тежки метали, с чиито ядра е била в съприкосновение. Попадането на такава вода в организма на човека рано или късно предизвиква различни видове болезнени реакции. Много трудно е да се изтрие записаната в нея информация. Сравнително неотдавна беше изяснено, че замръзването на водата изтрива записаната в нея информация. Когато водата замръзне, а след това се разтопи, тя става чиста в информационно отношение. Цялата двеста годишна практика на хомеопатията ни показва, че чистата по своя химически състав вода може да притежава огромна биологическа активност. При многобройните разреждания паметта за химическата структура на разтвореното вещество се запазва. Предаването на биологичната информация става благодарение на това, че тя е „запечатана” в структурата на водата. Днес е доказано, че водата в живата и мъртвата клетка не е еднаква (Воейков 1992 г.). Само част от клетъчната вода е подвижна. Останалата част от нея е „структурирана”. Цитоплазмата прилича на желе, което започва да „трепти” в отговор на външни дразнители. Клетката работи като единно цяло. Най-разпространеният модел на водата е „мигащи кластери”. Но днес все по-убедителна става хипотезата на Станислав Зенин, че водата представлява йерархия от правилни обемни структури, в основата на които стои подобният на кристал „квант” на водата, изграден от 57 молекули. Тази структура е енергийно изгодна и се разрушава с освобождаване на свободните молекули само при определени условия. „Квантовете на водата” могат да взаимодействат помежду си чрез свободните водородни връзки, насочени навън от върховете на кванта със своите обиколни ръбове. При това е възможно образуването на две структури от втори порядък. Тяхното взаимодействие помежду им води до създаване на структури от висш порядък. Последните са изградени от 912 молекули вода и не могат да взаимодействат по-нататък чрез образуване на водородни връзки. С това се обяснява високата способност на водата като течност, образувана от огромни полимери, да тече. По такъв начин водната среда представлява йерархично организиран течен кристал. Има неща, за които е неприлично да се говори в научната общност. Едно от тях е паметта на водата. В света всекидневно протичат конференции, на които стотици изследователи – любители докладват за своите забележителни опити. Тези опити показват, че водата „помни” веществата, които са били разтворени в нея; че водата възприема обработването с магнити; че водата променя физичните си свойства в зависимост от цвета на покривката, върху която е поставена чашата... Но високата академична наука не обръща внимание на тази „паралелна наука”. Просто защото откритите от нея факти не се вместват в нейните теории.Това е странно.
Ефектът на паметта на водата отдавна се използва в медицинската практика – хомеопатията днес е официално признат метод за лечение. Хомеопатите разтварят лекарството в такива нищожни концентрации, че в една кофа вода остават едва по няколко молекули от лекарството. В последно време основоположният камък на физиката толкова се измести, че и под него се появи достатъчно голямо количество от същата тази паметлива намагнитизирана вода.
На пръв поглед е толкова просто – Н2О, два атома водород и един кислород. Въпреки че молекулата като цяло е електро-неутрална, тя представлява дипол – от единият й край преобладава плюс, а от другия – минус. Това е известно. Диполите могат да образуват помежду си съединения – една молекула вода с отрицателния си край може да присъедини към себе си друга молекула с положителния й край. Образува се така наречената водородна връзка, за която науката също отдавна знае. Нo ето че теоретичните изчисления показаха, че може да съществува такъв „кристал” на водата, който е изграден от 912 молекули, който може да просъществува в устойчиво състояние от няколко минути до няколко часа.Зенин нарича това явление „основен структурен елемент на водата”. Основният структурен елемент прилича на малък остър леден кристал с шест ромбоидни страни. Във водата има много такива кристали. Тяхното съществуване е доказано и потвърдено с различни физико-химични методи.А на повърхността на всяка страна на кристала може да бъде възпроизведен свой уникален рисунък от „плюсове” и „минуси”. Това са просто диполни молекули вода, изграждащи страната на кристала, обърнати към външната й страна или с плюса или с минуса си. Получава се двоичен код както в електроизчислителните машини. Сега нека си представим дестилирана вода с най-висока степен на пречистване – суперкю, шест степени на дестилация, мембранни филтри... Страните на кристалите в такава вода на практика са електронеутрални, в нейния двоичен код няма „нищо записано”. Но да си представим, че в такава вода попада молекулата на някакво химическо вещество. При съприкосновение със страните на кристала то отпечатва върху тях своята електромагнитна характеристика. След това „белязаният” кристал взаимодейства с друг, „чист” кристал и прави същото – предава му полученият отпечатък от веществото, само че в „негатив” – там където първият кристал е взаимодействал с минус, вторият ще взаимодейства с плюс. Водата не е просто вещество в течна фаза, а нещо, което може да предава информация. Затова Станислав Зенин я нарича вещество, което се намира в информационно-фазово състояние. „Кристалната” структура на водата обяснява много нейни странни свойства, които досега нямаха логично обяснение. Например нейната феноменална разтворимост. Тя разтваря почти всичко! Според Зенин това става защото във водата винаги има определено количество кристали с подходящ електромагнитен рисунък, който работи като ключ, лесно разгадаващ разтваряната субстанция... На практика вещества, които действат върху водата, подобно на магнитното поле, не са толкова много. Затова почти всичко, което става между водата и разтварящите се в нея вещества е информационно взаимодействие. В природата съществуват 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни, останалите 80% могат да променят свойствата си от полезни до вредни. Доктор Емото предполага, че същата пропорция съществува и в човешкото общество. Ако един човек се моли с дълбоко, ясно и чисто чувство, кристалната структура на водата ще бъде ясна и чиста. И дори ако голяма група хора имат хаотични мисли, кристалната структура на водата ще бъде нееднородна. Но ако всички се обединят, кристалите ще бъдат красиви, както при чиста и съсредоточена молитва на един човек. Под влияние на мисълта водата се променя на мига. Кристалната структура на водата е съставена от кластери (голяма група молекули). Думи като „глупак” унищожават кластерите. Негативните фрази и думи формират големи неправилни кластери или въобще не образуват такива, докато положителните, красиви думи създават малки наситени кластери. По-малките кластери съхраняват по-дълго паметта на водата. Ако има твърде големи междинни разстояния между кластерите, друга информация може лесно да проникне в тях и да разруши тяхната цялост, изтривайки по този начин началната информация. В тези места могат да се настанят и микроорганизми. Напрегнатата плътна структура на кластерите е оптимална за продължително съхранение на информацията.
В лабораторията на д-р Емото извършили серия от експерименти, за да открият думата, която пречиства най-силно водата, в резултат на което открили, че това не е една дума, а комбинация от две – „Любов и Благодарност”. Масару Емото предполага, че ако бъдат извършени съответните изследвания, могат да се открият най-тежките престъпления в онези области, в които хората най-често сквернословят. Доктор Емото твърди, че всичко съществуващо има своя вибрация и написаните думи – също. Ако нарисувате кръг, създава се вибрацията на кръг. Рисунката на кръст създава вибрация на кръст. Ако се напише Love, създава се вибрацията на любовта. Водата може да бъде свързана с тези вибрации. Красивите думи имат красиви, ясни вибрации. Отрицателните думи – точно обратното, трептят с уродливи, несвързани честоти, които не формират групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро е естествено, природно явление.
GSM. 0877 713 077 | e-mail: coralkami@abv.bg