| Начало |
  • Нашата коса
Косата има изненадващо издръжлива структура, дори по-силна от стоманата (едно косъмче може да издържи тежест от 100 гр). Силата на косата се обяснява с нейната вътрешна структура: кората, която се състои от фибри, формира плътна мрежа, защитена от специфичен слой – епидермис.
Но въпреки своята сила, косата е изключително уязвима и постоянно изложена на риск от накъсване и нараняване. Тя е обект на различни видове стрес, както следствие влиянието на външната среда, така и от това, което сами й причиняваме: къпането, сресването, излагането на слънчева светлина, фризирането и боядисването. Като обект на тези влияния, косата ни реагира различно. Много пъти казваме, че косата ни “пада”. Истината е, че косата – особено дългата – пада най-вече, защото се накъсва.
Например, краищата на средно дългата коса минават през:
• около 1000 измивания и изсушавания
• повече от 5 500 часа излагане на слънчева светлина
• повече от 40 000 стилизиращи сесии, включително сресване
• а ако косата ви е и боядисана, повече от 23 нанасяния на оцветител
Има три зони, през който преминава косата, от здрава до накъсана.
Зелена зона – зоната на силната и здравата коса, където всички ние искаме нашите коси да попадат. Когато е в добро здравословно състояние, косата е много гъвкава и лесно възвръща първоначалната си форма след изправяне, без да се уврежда. За съжаление, за косата е достатъчно да бъде изправена повече от 5% от дължината й, за да премине към следващата зона...
Кехлибарена зона – предупредителната зона, в която вътрешната структура на косата започва да се уврежда. Състоянието на защитните повърхностни слоеве започва да се влошава, като причинява постепенно разрушаване на вътрешната структура и намаляване на нейната устойчивост – процес, който е необратим.
Червена зона – опасната зона, последен шанс за спасяването на косата, когато остава само една стъпка до накъсването. В тази фаза, вътрешната структура на косата е унищожена, фибрите се късат и косата просто пада.
Подложена на такъв натиск, косата ни просто се предава, точно както правим и ние в трудна ситуация. Накъсването може да се появи в краищата – така наречените “цъфтящи” краища – или на по-слаби места по дължината на косъма. Стресът необходим за да причини преминаването на косата от една зона в друга, е индивидуално и зависи от типа на косата. Плътната коса, която е характерна за ориенталския тип жени, е по-силна от фината коса на скандинавките. Това доколко косата е чуплива или накъдрена също играе важна роля. Като цяло, силно къдравите коси са по-предразположени към накъсване от правите, поради специфичната вътрешна структура на косъма и защото те се заплитат по-лесно.
Грижите, които полагаме, когато третираме косата си са важни за това, колко бързо косата ни ще достигне предупредителната или опасната зона. Множеството химически манипулации, механичните или термични дейности, на които подлагаме косата си, заедно с външните влияния отслабват вътрешната структура на косъма, водейки я към опасната зона и неизбежното накъсване.
Устройството на косъма
Живата част на косъма е само коренът му. Самият косъм е мъртва и абсолютно безболезнена структура. Именно затова можем да се подстригваме, сушим косата си и слагаме ролки без проблем. Косъмът има център и покриваща го кутикула, която се състои от много тънки кератинови люспи. Те са разположени по същия начин като керамиден покрив. Ако косъмът е здрав, те плътно прилягат към основата и един към друг. В повредения косъм кутикулата е като морска вълна, а неприлепналите люспи не могат да отразяват светлината. Затова безцветната, „цъфтяща” коса е признак за повредена структура.
При хората всеки косъм има циклично развитие. В началото той активно расте, след това идва фазата на почивка. Този процес продължава около 6-7 години. Добре е, че всеки косъм си има отделен цикъл. Ако развитието ставаше синхронно, то всички хора щяха да бъдат периодично без коса. Мъдрата природа ни е защитила от такава конфузна ситуация. За един ден един човек губи само 20-100 косъма. Ако падат повече, то това може да бъде в резултат на различни заболявания.
Дългата коса се отнася към „старите коси”, което обуславя нейната особеност. Люспите на серемидите са разположени на пластове: най-много пластове има в корена на косъма, най-малко – накрая. Там е само един ред от горните люспи. Пропорционално на количеството на слоевете се намаля и количеството на белтъчните връзки, които осигуряват плътността на кутикулата. Рано или късно люспите, които стават все по-редки, прекъсват взаимодействието си и тогава краят на косъма „цъфти”. Именно затова на притежателите на дългите коси се препоръчва да си скъсяват „гривата” на 2-3 месеца.
GSM. 0877 713 077 | e-mail: coralkami@abv.bg