Така например един вид вода образува въздушна сфера, друг – капка, трети – висулка, четвърти – снежинка и т.н. В течно състояние дори при кипене, „микроайсбергите” на кристала се запазват. При замръзване на водата под въздействието на тези кристали всички останали молекули кристализират и се превръщат в структуриран лед. В кристалите на водата, оказва се, има непрекъснато движение. В тънки тръбички, в които водата не е замръзнала, се извършва такава циркулация, както в живите организми на животните, хората или в стъблата на растенията. Действат същите закони както при циркулацията на кръвта или на растителните сокове. Това свойство обаче се губи в мига, в който водата се деструктурира. И обратното – колкото по-дълъг е животът на всеки кристал, толкова по-полезен е той за организма на човека и толкова по-близък е той с жизнените сокове на човека.
структурата на протоплазмата на клетката и на леда са организирани по подобен начин. Структурата на леда идеално наподобява структурата на биологичните молекули. Живите молекули могат да бъдат вписани в ледената решетка при замръзване дори до абсолютната нула (- 273 С) без нарушаване на техните жизнени функции след разтопяване. В организма живите молекули са подредени в ледена решетка, като в идеално подходящ калъф. Хенри Коанд изучавал кристалите на водата в различни снежинки. Той бил поразен от факта, че всяка снежинка има индивидуален рисунък и притежава собствена невидима сила в микропространството, предизвиквайки нееднакви изменения в средата. Сблъсквайки се с явлението „течност-усилвател” (което е свързано с превръщане на водата в сняг), ученият открил в центровете на кристализация на снежинките непрекъснато движение. В най-фините тръбички, в които водата не замръзвала, се наблюдавала същата циркулация, както в организма на животните и в стъблата на растенията.